1. прехвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. прехвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. прехвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. прехвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърчам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).
5. прехвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
6. прехвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
7. прехвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).
8. прехвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
прехвърчало е производна форма на прехвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).