прехвърчала

Речник на българския език

1. прехвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прехвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прехвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърчам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прехвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърчам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. прехвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. прехвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. прехвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. прехвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прехвърчала е производна форма на прехвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).