прехвърчал

Речник на българския език

1. прехвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прехвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прехвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърчам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прехвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърчам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. прехвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. прехвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. прехвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. прехвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прехвърчал е производна форма на прехвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).