префучали

Речник на българския език

1. префучали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

префучали е производна форма на префуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. префучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

префучали е производна форма на префуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. префучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

префучали е производна форма на префуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. префучали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

префучали е производна форма на префуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).