префучавало

Речник на българския език

1. префучавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

префучавало е производна форма на префучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. префучавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

префучавало е производна форма на префучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. префучавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

префучавало е производна форма на префучавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. префучавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

префучавало е производна форма на префучавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).