префинил е

Речник на българския език

1. префинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

префинил е е производна форма на префиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. префинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

префинил е е производна форма на префиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).