преуморял

Речник на българския език

1. преуморял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преуморял е производна форма на преуморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преуморял — мин. деят. несв. прич. м. р.

преуморял е производна форма на преуморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).