преуморил си

Речник на българския език

1. преуморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преуморил си е производна форма на преуморя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. преуморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

преуморил си е производна форма на преуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).