преуморил е

Речник на българския език

1. преуморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преуморил е е производна форма на преуморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преуморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преуморил е е производна форма на преуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).