преуморил

Речник на българския език

1. преуморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преуморил е производна форма на преуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преуморил — мин. деят. св. прич. м. р.

преуморил е производна форма на преуморя (мин. деят. св. прич. м. р.).