преуморели

Речник на българския език

1. преуморели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

преуморели е производна форма на преуморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преуморели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

преуморели е производна форма на преуморя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).