претърсило

Речник на българския език

1. претърсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претърсило е производна форма на претърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претърсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

претърсило е производна форма на претърся (мин. деят. св. прич. ср. р.).