претърпяха

Речник на българския език

1. претърпяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

претърпяха е производна форма на претърпя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. претърпяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

претърпяха е производна форма на претърпя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).