претърколяло

Речник на българския език

1. претърколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претърколяло е производна форма на претърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претърколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

претърколяло е производна форма на претърколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).