претърколило

Речник на българския език

1. претърколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

претърколило е производна форма на претърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. претърколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

претърколило е производна форма на претърколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).