претърколил

Речник на българския език

1. претърколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претърколил е производна форма на претърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претърколил — мин. деят. св. прич. м. р.

претърколил е производна форма на претърколя (мин. деят. св. прич. м. р.).