претъпил

Речник на българския език

1. претъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претъпил е производна форма на претъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

претъпил е производна форма на претъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).