преточил

Речник на българския език

1. преточил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преточил е производна форма на преточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преточил — мин. деят. св. прич. м. р.

преточил е производна форма на преточа (мин. деят. св. прич. м. р.).