преточи

Речник на българския език

1. преточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

преточи е производна форма на преточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. преточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

преточи е производна форма на преточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. преточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

преточи е производна форма на преточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. преточи — повелително наклонение, ед. ч.

преточи е производна форма на преточа (повелително наклонение, ед. ч.).