претичали

Речник на българския език

1. претичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

претичали е производна форма на претичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. претичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

претичали е производна форма на претичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. претичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

претичали е производна форма на претичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. претичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

претичали е производна форма на претичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).