претендирал

Речник на българския език

1. претендирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претендирал е производна форма на претендирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. претендирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

претендирал е производна форма на претендирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. претендирал — мин. деят. св. прич. м. р.

претендирал е производна форма на претендирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. претендирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

претендирал е производна форма на претендирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).