пресътворил е

Речник на българския език

1. пресътворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресътворил е е производна форма на пресътворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пресътворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресътворил е е производна форма на пресътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).