пресътворило

Речник на българския език

1. пресътворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресътворило е производна форма на пресътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пресътворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пресътворило е производна форма на пресътворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).