пресътворил

Речник на българския език

1. пресътворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресътворил е производна форма на пресътворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пресътворил — мин. деят. св. прич. м. р.

пресътворил е производна форма на пресътворя (мин. деят. св. прич. м. р.).