престържело

Речник на българския език

1. престържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престържело е производна форма на престържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

престържело е производна форма на престържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).