престъпвало

Речник на българския език

1. престъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престъпвало е производна форма на престъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. престъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

престъпвало е производна форма на престъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. престъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

престъпвало е производна форма на престъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. престъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

престъпвало е производна форма на престъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).