престорила

Речник на българския език

1. престорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

престорила е производна форма на престоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. престорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

престорила е производна форма на престоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).