престилахте

Речник на българския език

1. престилахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

престилахте е производна форма на престилам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. престилахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

престилахте е производна форма на престилам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).