престарал

Речник на българския език

1. престарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

престарал е производна форма на престарая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. престарал — мин. деят. св. прич. м. р.

престарал е производна форма на престарая (мин. деят. св. прич. м. р.).