преставал

Речник на българския език

1. преставал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преставал е производна форма на преставам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преставал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преставал е производна форма на преставам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преставал — мин. деят. св. прич. м. р.

преставал е производна форма на преставам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преставал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преставал е производна форма на преставам (мин. деят. несв. прич. м. р.).