пресрочили

Речник на българския език

1. пресрочили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пресрочили е производна форма на пресроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пресрочили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пресрочили е производна форма на пресроча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).