пресрочила

Речник на българския език

1. пресрочила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пресрочила е производна форма на пресроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пресрочила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пресрочила е производна форма на пресроча (мин. деят. св. прич. ж. р.).