пресрочи

Речник на българския език

1. пресрочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пресрочи е производна форма на пресроча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пресрочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пресрочи е производна форма на пресроча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пресрочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пресрочи е производна форма на пресроча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пресрочи — повелително наклонение, ед. ч.

пресрочи е производна форма на пресроча (повелително наклонение, ед. ч.).