пресрещало

Речник на българския език

1. пресрещало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресрещало е производна форма на пресрещам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пресрещало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пресрещало е производна форма на пресрещам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пресрещало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пресрещало е производна форма на пресрещам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пресрещало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пресрещало е производна форма на пресрещам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).