преспите

Речник на българския език

1. преспите — мн. ч. членувано

преспите е производна форма на преспа (мн. ч. членувано).

2. преспите — мн. ч. членувано

преспите е производна форма на пряспичка (мн. ч. членувано).

3. преспите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

преспите е производна форма на преспя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).