преснемете

Речник на българския език

1. преснемете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

преснемете е производна форма на преснема (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. преснемете — повелително наклонение, мн. ч.

преснемете е производна форма на преснема (повелително наклонение, мн. ч.).