преследвал

Речник на българския език

1. преследвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преследвал е производна форма на преследвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преследвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преследвал е производна форма на преследвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преследвал — мин. деят. св. прич. м. р.

преследвал е производна форма на преследвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преследвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преследвал е производна форма на преследвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).