преситите

Речник на българския език

1. преситите — мн. ч. членувано

преситите е производна форма на пресита (мн. ч. членувано).

2. преситите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

преситите е производна форма на преситя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).