преситили

Речник на българския език

1. преситили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

преситили е производна форма на преситя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. преситили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

преситили е производна форма на преситя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).