преситело

Речник на българския език

1. преситело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преситело е производна форма на преситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преситело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преситело е производна форма на преситя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).