пресител

Речник на българския език

1. пресител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пресител е производна форма на преситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пресител — мин. деят. несв. прич. м. р.

пресител е производна форма на преситя (мин. деят. несв. прич. м. р.).