преръмил съм

Речник на българския език

1. преръмил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

преръмил съм е производна форма на преръмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. преръмил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

преръмил съм е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).