преръмил е

Речник на българския език

1. преръмил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преръмил е е производна форма на преръмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преръмил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преръмил е е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).