преръмило

Речник на българския език

1. преръмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преръмило е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преръмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преръмило е производна форма на преръмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).