преръмила

Речник на българския език

1. преръмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преръмила е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преръмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

преръмила е производна форма на преръмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).