преръмил

Речник на българския език

1. преръмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преръмил е производна форма на преръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преръмил — мин. деят. св. прич. м. р.

преръмил е производна форма на преръмя (мин. деят. св. прич. м. р.).