препятствало

Речник на българския език

1. препятствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препятствало е производна форма на препятствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препятствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препятствало е производна форма на препятствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препятствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

препятствало е производна форма на препятствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препятствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препятствало е производна форма на препятствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).