препявало

Речник на българския език

1. препявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препявало е производна форма на препявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препявало е производна форма на препявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

препявало е производна форма на препявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препявало е производна форма на препявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).