препънете

Речник на българския език

1. препънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

препънете е производна форма на препъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. препънете — повелително наклонение, мн. ч.

препънете е производна форма на препъна (повелително наклонение, мн. ч.).