препънал

Речник на българския език

1. препънал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препънал е производна форма на препъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препънал — мин. деят. св. прич. м. р.

препънал е производна форма на препъна (мин. деят. св. прич. м. р.).